Български институт за стандартизация
Чрез стандартите - винаги крачка напред

Телефон: +359 2 8174 523, +359 2 8174 504
E-mail: info@bds-bg.org
София 1797, ул. "Лъчезар Станчев" 13, ж.к. "Изгрев"
Главно меню

Най-често задавани въпроси

1. Как може да се стане член на БИС?

Всяко юридическо лице може да стане член на БИС след подаване на заявка до председателя на Управителния съвет на БИС. Повече информация относно членството може да намерите в устава на БИС и в рубриката “Членство” на нашата интернет страница.

2. Какви са ползите от членството в БИС?

Ставайки член на БИС, вие ще може активно да участвате в дейността по разработването на стандарти, ще имате достъп до навременна и полезна информация за разработването на нови стандарти, а също така ще имате възможност да получавате следните публикации на БИС: официален и информационен бюлетин на БИС, годишни доклади и други. Освен това, ще ползвате специална отстъпка при закупуването на стандарти, при участие в семинари и обучения, както и при провеждането на различни промоционални кампании за отделни стандарти или издания.

3. Как може да се поръча (закупи) стандарт?

Стандарт може да закупите чрез интернет страницата на БИС, чрез изпращане на заявка по електронна поща на адрес info@bds-bg.org или на място в БИС (виж „Контакти”). Повече информация за продажбата на стандарти може да получите и от отдел “Информационни услуги, продажби и библиотека”, на тел. 02/ 81 74 525 и 02/ 81 74 531.

4. Колко струва даден стандарт?

Цената на българските стандарти е определена от Ценоразпис, утвърден от Управителния съвет на БИС, в зависимост от броя страници и вида на носителя. В електронния магазин на БИС чрез използване на търсачката ще намерите цените на конкретните стандарти, които Ви интересуват.

5. Може ли да се запозная със съдържанието на даден стандарт, без да го закупувам?

Да. БИС разполага с библиотека, където можете безплатно на място да се запознаете с това, което ви интересува. Работното време на библиотеката е всеки ден от понеделник до петък от 09.00 – 12.30; 13.30 – 16.30, тел. за контакти 02/ 81 74 531, 02/ 81 74 582.

Със съдържанието на стандартите можете да се запознаете и чрез услугата за онлайн четене на стандарти „Стандартите на Вашия екран”.

6. Могат ли да се закупят чуждестранни национални стандарти?

Да. БИС притежава правата за разпространение на национални стандарти на други страни съгласно установените двустранни споразумения. Цените им са определени от съответния чуждестранен национален орган по стандартизация.
Вие може да закупите стандарти на международната организация по стандартизация ISO, международната електротехническа комисия IEC, немски (DIN), британски (BS), американски (ASTM) и руски (ГОСТ) стандарти.

7. В какъв срок след поръчката стандартът може да се получи?

Зависи от обема на Вашата поръчка, както и дали стандартите са на хартиен носител, он-лайн или CD. Стандартите в PDF формат могат да се изтеглят он-лайн веднага след потвърждаване на плащането от БИС. Стандарти на хартиен носител или на CD се предават на куриер до 2 дни след потвърждаване на плащането.
Чуждестранни стандарти се доставят съгласно условията на съответната организация.

8. Има ли отстъпки в цената при закупуване на стандартите?

Постоянни отстъпки при закупуването на стандарти ползват тези членове на БИС, които са със статут на активни членове и със статут на наблюдатели. Повече информация за други видове отстъпки можете да намерите в Общите условия за продажба. БИС провежда и целеви кампании с отстъпки за конкретни стандарти, информация за които се публикува на сайта или се изпраща по имейл да клиентите и членовете на БИС.

9. Какви услуги предоставя БИС?

Освен продажба на стандарти, БИС предоставя и следните услуги:

10. Могат ли стандартите да се позовават в договори?

Стандартите са средство за разбирателство между партньори. Позовавайки се на стандарти в договори, особено в договори за обществени поръчки, договарящите се страни избягват подробни технически описания. Стандартите гарантират изпълнението на общопризнатите изисквания за безопасност, взаимозаменяемост на продуктите и съвместимост на съществуващото оборудване.

11. Какво означава оценяване на съответствието?

Оценяване на съответствието е процесът на демонстриране, че характеристики като качество, екология, безопасност, икономичност, надеждност, съвместимост, оперативна съвместимост, ефикасност и ефективност отговарят на изискванията на наредби, стандарти и други спецификации. Оценяването на съответствието помага да се гарантира, че продуктите и услугите отговарят на очакванията на клиентите. Повече информация

12. Може ли да ни консултирате кои стандарти да прилагаме в нашата дейност?

Ако Вие не сте сигурни кои стандарти да закупите, ние можем да ви предоставим информация относно:

БИС обаче не дава препоръки кои стандарти би трябвало да използвате за вашата дейност.

13. БИС извършва ли тълкуване на стандартите?

Отговорността за правилното прилагане на стандартите принадлежи на тези, които ги прилагат, ръководени, когато е подходящо, от професионален съвет. БИС не тълкува съдържанието на стандартите,но предоставя услугата „Експертни консултации”, чрез която имате възможност да получите експертно мнение и насоки по въпроси, свързани с прилагането на действащите национални и въведени като БДС европейски и международни стандарти.

14. Може ли да ни консултирате относно българското или европейското законодателство?

Съгласно Закона за националната стандартизация, българските стандарти се прилагат доброволно и БИС е неправителствена организация, а не регулаторен или държавен орган.. Информация за българското законодателство може да намерите на публичната интернет страница на българския правен портал www.lex.bg, а за европейското законодателство - на адрес Eur-Lex.

15. Аз съм забелязал грешка или неяснота в даден стандарт. Какво да направя?

БИС приветства всяка информация за допуснати неточности в стандартите. Моля идентифицирайте въпросните места в текста и дайте конкретни предложения за промени в тях в писмена форма на адрес info@bds-bg.org. Те ще бъдат предадени на съответния технически комитет на БИС. След тяхното разглеждане Вие ще получите отговор.

16. Статутът на стандарта показва, че стандартът е отменен. Мога ли все още да го използвам?

Отмененият стандарт не се счита за действащ, но дали той ще продължава да се използва или не, е въпрос на договаряне между заинтересованите страни. Българските стандарти, действащи или отменени, се публикуват за доброволно използване.

17. Ако даден стандарт е отменен, има ли друг стандарт който да го заменя?

Ако даден стандарт е заменен от друг, има хипервръзка към неговия приемник в полето „Жизнен цикъл”. В този случай се препоръчва да бъде използван този последващ стандарт. Някои от отменените стандарти не се заменят от други.

18. Как мога да получа информация относно изпитване или сертификация за даден продукт или акредитация на фирма?

Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация (БСА) www.nab-bas.bg е националният орган по акредитация в България на:

На нейната интернет страница са поместени списъци с лаборатории и органи, които могат да извършват изпитване, сертификация или акредитация. Допълнителна информация относно сертификационни организации и сертифицирани фирми по ISO 9001, ISO 14001, ISO 27001, OHSAS 18001, ISO 22000 и HACCP може да получите на адрес: www.club9000.org/bg/Registrars-List.php

19. Какво означава маркировката СЕ?

"CE" е абревиатура от "Communautés Européennes“.

Тази маркировка посочва съответствие на даден продукт със съществените изисквания на директивите и регламентите от Новата правна рамка – New Legislative Framework (доскоро наричани „Нов подход”). Производителите са отговорни за изпитването и декларирането на съответствието с тези директиви.

Хармонизираните стандарти към съответните директиви се обявяват в официалния вестник (Official Journal) на Европейския съюз. Прилагането на хармонизираните стандарти е доброволно, но е най-лесният начин за доказване на съответствието на продуктите със съществените изисквания на директивите.

Списък на продуктовите групи изискващи CE маркировка и препратки към текста на съответните директиви на български език:

20. Мога ли аз като производител да поставя CE маркировката върху мои продукти?

CE маркировката винаги се поставя от самия производител или негов упълномощен представител след извършване на необходимите процедури по оценяване на съответствието. Това означава, че преди поставянето на CE маркировката и пускането на продукта на пазара той трябва да премине процедура по оценяване на съответствието, предвидена в една или повече от приложимите директиви. В директивите е указано дали оценяването на съответствието може да бъде извършено от производителя или в него трябва да участва трета страна (нотифицираният орган).

Повече информация относно Декларацията за съответствие, издавана от производителя и CE маркировката може да намерите на адрес:

https://ec.europa.eu/growth/single-market/ce-marking/manufacturers_bg

Повече информация относно хармонизираните стандарти може да намерите на следния адрес:

https://ec.europa.eu/growth/single-market/european-standards/harmonised-standards_bg

21. Стандартът DIN XXXX еквивалентен ли е на БДС ****XXXX?

За да се отговори на този въпрос трябва да бъде извършен задълбочен експертен анализ на съответните стандарти, които са разработени на национално ниво. При установено съответствие, например на метод за изпитване, достатъчно е да има разлика в точността на метода за изпитване, за да се даде заключение, че методите не са еквивалентни.
БИС не извършва такъв вид анализи за установяване на съответствие между стандарти.

22. Какво значат думите „Сертификат по ISO 9001:2015, или еквивалентен”, срещащи се често в обществените поръчки?

При провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП), материята за определяне на техническите спецификации е уредена в Раздел „Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания” и конкретно в чл. 48.

Възложителят трябва да определи техническите спецификации по един от четирите алтернативни начини, описани в ал. 1 на чл. 48.

Терминът „еквивалентно/и” се използва само в случаите, когато се посочва стандарт, спецификация, техническо одобрение или стандартизационен документ по смисъла на т. 2 и т. 4, ал. 1 на чл. 48.

Терминът „еквивалентно/и” не значи, че оферентът трябва да посочи стандарт, еквивалентен на посочения в техническата спецификация, а да докаже по еквивалентен начин, че предлаганите продукти или услуги съответстват на изискванията на възложителя.

За да се докаже еквивалентността, следва да е възможно от оферентите да се изиска предоставяне на доказателства, проверени от трета независима страна – лаборатория за изпитване, орган за контрол, орган за сертификация. Въпреки това други подходящи доказателства като техническо досие на производителя също следва да се допускат, когато въпросният икономически оператор няма достъп до подобни сертификати или протоколи от изпитване или няма възможност да ги получи в съответните срокове.

Пример: При възлагане на обществена поръчка за доставка и монтаж на врати и прозорци се изисква доставчикът да бъде сертифициран по БДС EN ISO 9001:2015, т.е. да има функционираща система за управление на качеството при производството и монтажа на врати и прозорци.

Въпросният доставчик не е сертифициран в съответствие с БДС EN ISO 9001:2015 и няма издаден сертификат, но има система за вътрешно производствен контрол в съответствие с Регламент 305/2011, която по структура и съдържание е еквивалентна на структурата и съдържанието на стандарта и е представена като доказателство, и не би следвало да бъде отстраняван.

23. Липсват страници в стандарти, разработени на база стандарти на IEC (Международната електротехническа комисия)?

Официалните издания на стандартите на IEC са двуезични – на английски и френски език. На практика едноезичната версия се получава чрез отделянето на страниците с френската от страниците с английската версия. Номерирането на страниците остава същото както в двуезичната версия, като липсващите страници са на отстранената езикова версия.

24. Стандартът БДС EN ХХХХХ в сайта на БИС е с година 2002. Притежавам закупено копие на този стандарт, който на първата си страница има следния текст: Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на Българския институт за стандартизация на 2012-06-29. В горния десен ъгъл е цитирана дата юни 2012 година. Коя от двете дати трябва и е коректно да бъде цитирана?

През 2002 г. европейският стандарт EN ХХХХХ:2002 е въведен на национално ниво като БДС EN XXXXX:2002 чрез издаването му на един от официалните езици на CEN (английски език). Той е публикуван в Официален бюлетин на Българския институт за стандартизация № ХХ/2002. През 2012 г. този БДС е издаден в превод на български език, което е публикувано в Официален бюлетин на Българския институт за стандартизация № ХХ/2012.
БДС EN XXXXX:2002 и преводът му на български език от 2012 г. са идентични на един европейски стандарт. За дата на въвеждане на национално ниво като БДС се счита първоначалната дата, т.е. 2002 г., когато на този EN стандарт е даден статут на БДС. Трябва да се цитира БДС EN XXXXX:2002, който е и номерът за позоваване на стандарта и е отбелязан в долния десен ъгъл на първата страница.

25. Закупил съм стандарт, който трябва да бъде изтеглен он-лайн. Кога може да стане това?

Веднага след потвърждаване от БИС на извършеното от клиента заплащане, на поръчката се присвоява статут „Платена” и „Изпълнена” и стандартът може да бъде изтеглен он-лайн.

26. Използват ли се стандарти при договори за обществени поръчки?

Стандартите се използват в процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 48 в Раздел „Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания” от Закона за обществените поръчки.

27. Каква е разликата между стандарти и нормативни актове? Има ли връзка между тях?

Стандарти

Нормативни актове

Стандартите се позовават в нормативни актове с цел да бъде избегнато включване на подробни технически предписания в текстовете им и дублиране на технически изисквания. Законодателните власти имат правото по всяко време да отменят позоваването или да го заменят, или да включат в нормативния акт необходимото техническо изискване.
В нормативните актове може да бъде направено позоваване на стандарти по такъв начин, че съответствието с тези стандарти или става задължително, или стандартите се използват само като средство за оценяване на съответствието с изискванията на нормативния акт.
Безусловно и незадължаващо позоваване на стандарти в нормативни актове:

Стандартите не са нормативни документи. Те стават задължителни ако са част от договорни споразумения между страните. Или в нормативен акт е посочено съответствие с тях. Стандартите могат да предотвратят законови спорове тъй като те установяват ясни и недвусмислени изисквания. Позоваването на стандартите в нормативни актове освобождава държавата и частни страни от отговорността за разработване на подробни технически спецификации.

28. Защо не се превеждат всички европейски стандарти?

Като пълноправен член на Европейските организации по стандартизация CEN/CENELEC БИС има задължението да въвежда всички европейски стандарти като български, тъй като европейските стандарти могат да се разпространяват и прилагат само въведени като национални стандарти. Съгласно процедурите на CEN/CENELEC и Правилата за работа по национална стандартизация въвеждането се извършва по два начина – чрез издаване на един от официалните езици на ЕС (на английски език) или чрез превод на езика на страната-членка. Към момента са действащи около 25000 европейски стандарта, като въведените с превод са около 18%.
В БИС се превеждат стандарти в сектори на икономиката, развити в България, към които има интерес от страна на бизнеса и на държавните институции – в подкрепа на законодателството. Всяка година Техническите комитети към БИС приемат програма за въвеждане с превод на стандарти съобразно приоритетите и потребностите на представителите на членовете на БИС в съответния БИС/ТК. Ежегодно в Техническите комитети се подготвят за въвеждане с превод приблизително 450 европейски стандарта, което е видно от годишните отчети на БИС.
Количеството на преведените стандарти зависи от два много важни фактора – от експертния потенциал за превод и техническа редакция в съответния БИС/ТК и от финансовите ресурси. Източниците за финансиране на преводите са следните:

При въвеждането с превод на стандарти БИС се стреми да използва ефективно всички източници за финансиране, за да улесни максимално прилагането на европейските стандарти в България.

29. Аз съм производител на млечни хранителни продукти. Купил съм стандартите БДС 14:2010 и БДС 15:2010 и произвеждам сирене и кашкавал по БДС. Мога ли да слагам върху етикетите логото на БИС и при какви условия?

Официалното лого „БДС” е защитено от Българския институт за стандартизация (БИС) като комбинирана търговска марка, регистрирана под № 78060 в Патентното ведомство на Република България от 2010 г.

След издаването на стандартите БДС 12:2010 „Българско кисело мляко” и БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене” в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) бяха разработени процедури за оценяване на съответствието на тези продукти с новите стандарти.

„Процедура за оценка на съответствието на качествата и характеристиките на продукт «Българско бяло саламурено сирене» по БДС 15:2010 и връзката им с географската среда” беше одобрена със Заповед № РД 09-863/ 02-09-2010 г. на МЗХ. В т. 8 на тази процедура беше записано: „Продуктите, произведени по стандарт БДС 15:2010 .... носят следното означение: /изобразено официалното лого на БИС „БДС”/ и наименование „БЪЛГАРСКО БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ” - БДС 15:2010.

След възражение от страна на БИС, тъй като в Патентното ведомство беше открита процедура за защита на логото, Министърът на земеделието и храните одобри нова Заповед № РД 09-1002/09-11-2010 г. за променена Процедура, в която вече не фигурира логото на БИС. В т. 8 на тази заповед е записано, че означението е БДС 15:2010 и наименованието е «БЪЛГАРСКО БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ» ОТ КРАВЕ МЛЯКО.

„Процедура за оценка на съответствието на качествата и характеристиките на продукт «Български кашкавал» по БДС 14:2010 и връзката им с географската среда” е одобрена със Заповед № РД 09-1113/08.12.2010 г. и в нея също не фигурира логото на БИС.

Впоследствие заповедите, одобряващи процедурите за оценяване на съответствието на трите продукта – българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене и български кашкавал, са изменени със Заповед № РД 09-139/21.03.2016 г., № РД 09-140/21.03.2016 и № РД 09-141/21.03.2016 г., които са действащи до днес. Всички споменати заповеди са достъпни на интернет сайта на МЗХ.

Поставянето на логото означава, че продуктът е под контрола на БИС, а такава дейност БИС не може да извършва по закон. БИС не може да издава разрешения за ползването на логото „БДС”, тъй като съгласно Закона за националната стандартизация БИС няма контролни функции и не може да следи за качествата на продуктите, произвеждани по българските стандарти.

Това важи с още по-голяма сила за хранителни продукти като захар и лютеница, за които няма разработени процедури за оценяване на съответствието им с българските стандарти.

Контролният орган в областта на храните е Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Това е органът, който следи за изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието на качествата и характеристиките на млечните продукти, както и за коректното изписване на стандартите върху етикетите.

30. Какво представляват националните приложения?

Национални приложения могат да се разработват към европейски стандарти, когато:

  1. в текста на европейския стандарт е споменато, че някои изисквания, стойности, класове, гранични нива и т.н. могат да бъдат уточнени в национално приложение
  2. е необходимо да се отчетат климатични и географски условия, нива на сигурност и др.

Националното приложение не трябва да противоречи на текста на европейския стандарт, нито да го променя, а може само да го допълва.

Типичен пример за европейски стандарти, към които са разработени национални приложения, са стандартите за проектиране на строителни конструкции Еврокодове.

В текста на всяка част от Еврокодовете е посочено, че може да се разработи национално приложение, и в кои точки от стандарта е допустимо да се посочват национално определени параметри, които са предоставени за национален избор, и които ще се използват при проектирането на сгради и строителни съоръжения в дадената страна като:

То може да съдържа също и решения относно използването на информационните приложения, както и позоваване на допълнителна информация, която не противоречи на европейския стандарт и подпомага прилагането му.

Национални приложения се разработват и към хармонизирани европейски стандарти, основно за строителни продукти. Те съдържат национални изисквания за определяне на експлоатационните показатели на съществените характеристики на строителните продукти, в зависимост от предвидената употреба. В тях може да се посочат методите за тяхното определяне и начинът на тяхното деклариране. Конкретните изисквания са във връзка с действащото национално и европейско техническо законодателство, националния практически опит и климатичните условия в страната.

Освен за строителни продукти, национални приложения се разработват и за течни горива. В тях се правят национални допълнения и уточнения, като се отчитат изискванията на действащото национално законодателство в областта на горивата за автомобилни двигатели.

Въпреки, че националните приложения обикновено се издават като отделни документи, те не могат да се прилагат като самостоятелни стандарти, а само заедно с европейските стандарти, към които са разработени.

Когато към даден европейски стандарт има разработено национално приложение, ползвателите на този стандарт непременно трябва да го ползват заедно с националното приложение.